Бял амур:


Описание
На пръв поглед белият амур поразително напомня речния кефал.Същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници, особено горният и аналният. И все пак това е друга риба – при клена чифтните плавници са червено-оранжеви, а тук са опушено сиви. И освен това при белия амур опашната перка е повече изрязана навътре, с по-изразена стреловидност, пък и при нея липсва по-тъмният кант в края, както е при клена. Съразмерно с тялото при амура и устата е по-малка, отколкото при речния кефал, а хрилните капаци са радиално отчетливо набраздени. С една дума, пак става въпрос за шаранова, но за съвсем друга риба. Белият амур, както може би и името му подсеща, е с азиатски произход. Родината му в естествени условия са бистрите води на реките Амур и Усури в Далечния изток. От там поради изключително ценните си стопански качества и най-вече бързия растеж рибата е изкуствено разселена в Европа и Америка. У нас първите амури са внесени още през 1964 година. Белият амур достига до внушителните 120–130 см на дължина при тегло около 35 килограма. Доскоро той бе размножаван само изкуствено, при специални условия, за да бъде предоставян като зарибителен материал на рибовъдните стопанства. В последните две години обаче има все повече увереност, че в нашия участък на Дунав този далекоизточен великан е започнал да се размножава по естествен начин. Като повечето шаранови видове и белият амур е топлолюбива риба. Това предопределя и значителната му активност през лятото, както и понижената му жизненост през зимата. След излюпването си до около година малките на амура се хранят със зоопланктон. После с вече укрепналите си гълтачни зъби рибата преминава към изключително вегетарианска диета с висша водна растителност. Водорасли, шавари, дори тръстиковите полета не са пречка за този истински “воден комбайн”. С педантична методичност той е в състояние да опасе огромни площи, заети от висшата водна растителност. С това си качество белият амур си е спечелил славата на най-добрия чистач на канали и водоеми, който на всичкото отгоре се отплаща на работодателя си с тонове чудесно месо. с тегло 22,20 килограма.

Такъми
Ако от един момент нататък прецените, че поредното ви увлечение в риболова ще бъде белият амур, значи трябва да започнете отделна подготовка за срещата си с него. Мнозина майстори по поречието на Дунав, но и от вътрешността на страната, вече са наясно с летния риболов на едрия амур. Повечето от тях приспособяват по някой от най-здравите си шаранджийски пръти за риболова на силното и борбено тревопасно чудовище. Така че никакви илюзии – прътът за риболов на бял амур трябва преди всичко да носи много, но и да има умерено твърд и пъргав връх. В известен смисъл най-доброто, което може да се пригоди за целта, е плътен двуколенен шаранджийски прът с леко скъсен връх. Другият вариант е да си осигурите прът за морски риболов на едра риба, каквито у нас почти не се предлагат. Макарата – шаранджийската или още по-добре яката сомска макара, е единствено достойна за предстоящата битка с водния бик. Някои колеги дори се въоръжиха с мощни мултипликатори за риболова на сом и амур. Влакното също трябва да подобава на мечтите ви. То се подбира от сой, но и достатъчно дебело – поне 0,35 – 0,40. Куките също се избират грижливо, най-вече на здравина, защото при гоненето на амура не бива да са много големи – №2 – №1 за единичните и още надолу за тройките. Предвид на постоянното мощно течение в Дунав оловото за дъно е плоско и голямо, за да не се търкаля.

Методи на ловене
Основният начин за риболов на бял амур предполага замятане на тежко. Ако мястото е тихо, може да се подхрани с кюспе, качамак, жито и наронена млечна царевица. Линията се прави на чепаре с долно утежняване. Обикновено се вързват две куки със стръв млечна царевица. Жилото се оставя свободно, като зърното или зърната се качват по стъблото нагоре. Понякога за стръв може да се сложи и парче от свежо камъшено стебло, изрязано от сочната му долна част. Капанът на кюспе също често е атакуван от белия амур, поради което не бива да се пренебрегва. Нашенският специалитет в надхитряването с амура обаче е типично балканско изобретение за лятото. Става дума за два начина на поднасяне на малки продълговати доматчета от сорта “Пловдивска консерва”. Първият монтаж се прави с тройка, вързана на повод, който се прокарва през доматчето и после се скачва с клупа на линията. Неговата разновидност е да не се слага тройка, а една или две здрави куки, вързани с плетен синтетичен конец. И при двата монтажа се слага с отделен възел с вирбел и плоска дунавска тежест. Замята се внимателно и не много далеч, за да не падне нежната примамка.

Кълване и засичане
Ударът на белия амур е силен и малко по-бърз от шарановия. При това положение почти винаги рибата се е самозасякла. Ролята на въдичаря в такъв случай е с рязко движение да довърши работата, като дозабие здраво куката в устата на исполина.

Вадене
Това вече е “тежък физически труд”. Амурът е борбен звяр, отличен повратлив плувец и създава повече ядове от шарана с подобно тегло. Борбата по изморяването му никак не е бърза и лека. Затова пък успехът в нея оставя спомени за цял живот.

Заключение
Фактът, че белият амур може да бъде уловен по спортен начин, е огромен пробив за “приобщаването” и на останалите внушителни пришелци от чужбина в нашите води. Засега обаче все още няма неопровержими и достатъчно убедителни доказателства, че на въдица неслучайно, а с някаква стръв или примамка може да се ловят и другите два аклиматизирани у нас исполина: Белият толстолоб с научно название Hypophthalmichthys molitrix и пъстрият толстолоб – Aristichthys nobilis. Белият толстолоб се храни само с фитопланктон, но това не му пречи да достига до размер 1 метър и тегло 16 кг. Пъстрият му братовчед пък е специалист по зоопланктона и съответно може да порасне до дължина метър и половина и до респектиращото тегло от 40 килограма. Според последни проучвания на румънски и наши ихтиолози двата вида великани също вече се размножават по естествен начин в Дунав. Предполага се, че ако те направят кръстоски с местни видове, може би ще се отклонят от строгата си планктонова диета, за да ги срещнем един ден и на въдиците си в честен двубой. Засега обаче тези водни грамади стават жертва само на бракониерската сеч на косене с огромни голи тройки.






Copyright® 2008