Черна мряна


Описание
Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно. Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Размерите на черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото є може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими. (По-нататък ще даваме регистрираните постижения от статистиката на Съюза на ловците и риболовците в България – СЛРБ, до март 1999 г. Тази статистика се води най-отдавна и се смята за достатъчно достоверна. При видовете, за които засега не са регистрирани постижения, няма да се дават данни. По традиция у нас състезанието за риболовен рекорд се води само по измереното тегло на екземпляра, тъй като при измерването на дължината има повече предпоставки за грешки.)

Стръв и захранка
В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките, намиращ се непосредствено след пъстървовата зона. Това е вярно, но не ни дава и най-малка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба. Балканската мряна намира добри условия за развитие в горните и средните участъци на нашите реки. А това най-често са прекрасни речни дефилета с много завои и скали с поредица от бързеи и вирове. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки. Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих пясъчен залив, за да се напекат на слънцето. Привечер мрените напускат бързеите и се прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност. През есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна. Количеството на захранката,която ще хвърлим, зависи преди всичко кой вариант на риболов ще изберем. Ако познаваме мястото и сме сигурни в него, захранваме здраво с 5–8 големи топки мачкан с глина хляб. В зависимост от наличието и силата на течението тази захранка се хвърля с известно предварение – по-нагоре по течението. Ако ще практикуваме речен риболов с честа смяна на вировете и много движение, захранваме с две-три топчета колкото орех. Хвърляме двайсетина пъти и ако няма резултат, отминаваме нататък. При всички случаи обаче захранката в река изисква повече време, за да подейства. Така че се хвърля упорито, докато не отчетем първите удари. Обикновено това са по-дребни мренки, които скоро ще бъдат прогонени от по-едри парчета. Това е много характерно при черната мряна – тя е способна да води истински подводни битки за територията, богата на храна. Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби.

Такъми
За мренския риболов на плувка ни трябва среден телескоп с дължина 3,5–4,5 метра. Той може и да е без водачи, като в такъв случай по-голямата му дължина дава предимство. Естествено, можем да ползваме и телескоп с макара и водачи, като в този случай имаме удобството да облавяме по-големи зони в реката. Но пък теглото на такъмите ни ще нарасне и в края на излета можем да останем “без ръце”. Основното влакно е тънко – 0,14. По някои от най-мренаджийските ни реки като Струма и Вит местните майстори не слагат повод. Аргументите им са, че в бързото течение всеки възел създава мехурчета под водата и рибата се плаши. Все пак, ако държите на повода, правете малки, добре стегнати възли с късо изрязани краища. В зависимост от използваната стръв куките могат да бъдат от №14 до №9. При всички случаи обаче те трябва да са прави, с издължено стъбло и остър връх с добра контра. Плувката е средна или дори малка. Тя трябва да е лека и да не е в ярки сигнални цветове, защото речната риба е чувствителна и към такива подробности.

Методи на ловене
Черната мряна може да се лови на леко, на дъно и на специфичния метод – на полутежко. Най-често използваният начин е риболовът НА ПЛУВКА. Той обаче е подходящ повече за по-големите вирове или по-тлъстите бързеи. Особено ефективен е с добро захранване на мястото. Подходяща стръв са варено жито, тесто, кускус и бели червеи. При добро настървяване на рибата на плувка могат да се постигнат забележителни резултати. Когато се лови в бързей, плувката трябва да се задържа закратко с върха на пръта. Така на дъното стръвта също спира за миг, за да бъде поета и вдигната от течението в следващия. Тези маневри дават добър резултат при балканската мряна, защото рибата няма много време за “размисъл” – изведнъж стръвта є се мярка и за да не я отнесе течението, мряната се старае да я налапа. НА ДЪНО линията най-често включва и подхранваща спирала. Хранилката е в края на линията, а куките са над нея като на чепаре. Замята се по течението, за да имаме постоянно изпъната линия. Обикновено хранилката се пълни с мачкан хляб или кускус, като за стръв се слагат бели червеи или варено жито. Възможно е замятането и без спирала, с подвижно олово, но този монтаж не е така ефикасен и се прави рядко.

Кълване и засичане
Прието е да се смята, че в кълването на мряната има една-две атаки или къси повличания преди самото забиване. Това хем е така, хем не е. Особено ако рибата е добре настървена или пък ако е по-едра – забиването става отведнъж, без каквито и да е приготовления. При по-дребните мренки вече имаме тъкмо такова пулсиращо кълване и там наистина трябва да засичаме след второто потегляне. При риболов на полутежко, при който оловото със стръвта се търкаля по дъното, по принцип има самозасичане. Понякога обаче на върха на пръта може да се усетят и едно-две почуквания преди повличането на стръвта и по-отчетливия удар.

Засичане
Поради здравината на устата засичането на мряната изисква по-голямо усилие. Ето защо енергично засичаме с пръта, като се стараем заедно с това да компенсираме и евентуалното “шкембе” по линията. Ако при нашето засичане се чува свистящ звук, значи сме улучили необходимата сила и скорост на движението.

Вадене
Малките мренки излизат без особени проблеми. Но ако ни удари някоя наистина здрава мряна, става напечено. Рибата е изключително борбена и силна. Обикновено след засичането тя забива към дъното, търсейки спасение под някой камък. Дори мряна от 400–500 грама може да създаде истински главоболия на риболовеца, ако той я допусне да легне под камък. Тогава нищо не може да се направи и трябва да се чака мряната сама да напусне укритието си. Изобщо за черната мряна е характерно упоритото първоначално задържане в непосредствена близост до дъното. При по-големите парчета тази принудителна разходка из вира може да продължи и пет-шест минути. След това съпротивата на рибата отслабва и тя поема нагоре. Ако обаче едра мряна ни удари в бързей, шансовете на рибата значително се увеличават. Защото влакното вече трябва да издържи не само тежестта и нейната сила, но и съпротивлението на течението. В такива случаи мрените застават нарочно напречно на течението, при което се получава силно опъване на влакното. Тогава с риск, ако рибата не е добре закачена, да се откачи веднага се вдига бигелът и се отпуска свободно влакно. За момент мряната се усеща отървана и най-често се пуска няколко метра надолу по течението. Ако бързеят е къс и завършва с вир, най-добре е да я изведем там. Но ако е по-дълъг, след паузата отново повеждаме битка още в бързея, като се стараем хем да не дадем възможност на мряната да залегне под камъните, хем бдим от много борба да не претоварим влакното си.

Изкуствени примамки
При едрите черни мрени може да се практикува риболов на булдо и изкуствени мухи. Това е възможно през лятото.

Заключение
Черната мряна е една от типичните за България риби. В известен смисъл тя е и символ, емблема на речния риболов изобщо. Това е една борбена, дръзка и абсолютно коректна към въдичаря риба. Кълването є е решително и ясно. Нейната неподозирана за размерите є сила огъва яко телескопа и го държи така за минути, докато сърцето на късметлията лудо бие. На всичкото отгоре рибата е изключително хармонична и красива. Малките и ситни люспи греят с благородния мат на старо злато. През лятото мряната се запазва отлично в живарник. В по-студените дни на есента обаче живарникът трябва да се вади няколко часа преди края на риболова, защото тогава рибата живее дълго на сушата и рискувате да се приберете вкъщи с живи скачащи риби. Риболовът на черна мряна има огромен брой постоянни любители и познавачи, които откровено не признават нищо друго освен мренаджийството. Честно казано, можем не само да ги разберем, но и да им завидим. Защото местата, в които живее тази риба, са едни от най-красивите кътчета от нашата природа. С все още чисти, запазени води, бързеи, пълни с живот – пиявички, тинявци, мамарци, ручейници и т.н. Излетите на такива чудесни реки са празник за душата на риболовеца. Често след мренарски излет с часове в ушите ви няма друг звук, освен шума на водата в бързея.






Copyright® 2008